четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Устройство на територията – значение, органи по устройство на територията, видове територии



Значение на устройството на територията

Териториалната организация на държавата е нейното административно-териториално устройство. Нейната територия е обособена в части, които включват населени места и землища към тях със съответно население. На територията на тези части се създава система от органи за самоуправление и държавна администрация, чрез които се осъществява управлението. Според Конституцията от 1991 г. територията на нашата държава се дели на общини и области. Устройството на територията e комплексна дейност, чиято цел е да постигне най-ефективна организация на територията. Факторите, които влияят върху селищното устройство са няколко различни категории : икономически; политически; географски и социални; вид, структура и характер на населението, и разпределение на населението.

Нормативната база, касаеща устройството на територията е разностранна по вид и по характер. Конституцията урежда основните обществени отношения, върху които се изграждат основите на обществото. 

Най-важния закон в областта на територията и селищното устройство е закона за устройство на територията – ЗУТ. Той влезе в сила на 31.03.2001год. Не по-малко важен е и закона за кадастъра и имотния регистър – ЗКИР. С него се урежда организирането, финансирането и създаването на кадастъра с имотния регистър. 

Друга категория закони, които имат значение за селищното устройство са: закон за държавната собственост, закон за обществената собственост, екологично законодателство и закон за паметниците на културата. Подзаконовите нормативни актове са няколко категории и са свързани с по-точното определяне на правилата и принципите и уточняване и улесняване работата на съответните закони .Част от устройствените планове, чието създаване и приемане е предвидено от ЗУТ също имат характера на правна сила и задълженията на нормативни актове. 

Органи по устройство на територията

Централните органи за устройство на територията са Народното събрание,  Министерски Съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройство - МРРБ и някои други ведомоства. Местни органи са Общинския Съвет, Кметовете и Областните управители. Те са органи с обща компетентност, в рамките на които влизат и решаването на въпроси, свързани с устройството на територията. Други органи имащи отношение към строителството са Агенция по кадастър, органите на Министерство на културата, държавната агенция по стандартизация и метерология и други местни органи и специализирани звена към министерства.


Устройство на територията. Видове територии.

Устройството на територията - това е система от мерки, актове и действия с фактически правен характер, които имат за цел да създадат нормативни условия за използване на земната повърхност за труд, отдих и възстановяване на населението.Териториите в страната се разделят в групи по различни критерии. Чрез това разделяне държавата определя кои части от нейната територия за какви цели могат да се използват независимо от тяхното физико-географско положение.

С чл.7 от ЗУТ се определят териториалните и поземлени имоти според основното им предназначение. Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта.

Както е видно, вида на територията се определя конкретно чрез устроиствени схеми и устроиствени планове. Поземлените имоти са части от територията и тяхното използване зависи от характера и от предвижданията и перспективите на съответните планове.

Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4.  в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други;
6. в територии, заети от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите; 
7. в територии на транспорта - за републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и летищата.

В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на устройствените планове,  се определя от фактическото им използване.